Апаратен лимфен дренаж

Лимфна система

Основната функция на лимфната система е да осигури поддържането на нормален воден баланс в тъканите. Това става с помощта на лимфата, която се пречиства от събраните от външната среда вещества, след което отново започва да циркулира, изпълнявайки функциите си. Този процес е по-силно изразен на места, в които по различни причини се задържат по-голямо количество течности.
Лимфната система има сходно устройство с това на венозната система. Тя следва хода и, разклонявайки се на периферни канали, като на различни нива са разпръснати колективни центрове.
Повърхностните лимфни съдове на долните крайници се различават от по-дълбоко разположените. Повърхностните лимфни съдове са разположени повърхностно, като по предната и задната повърхност на стъпалата образуват голяма лимфна мрежа. Дълбоките лимфни съдове следват дълбоко разположените кръвоносни съдове и събират лимфата, идваща от мускулите и костите на долния крайник. Повърхностните лимфни съдове се обединяват в ингвиналните лимфни възли, които се разполагат повърхностно в слабинните гънки. Дълбоките лимфни съдове се събират при предните лимфни възли на големия пищял, намиращи се в горната предна част на коляното, както и при лимфните възли на коляното, разположени в задната му част. Оттам те достигат дълбоките ингвинални лимфни възли, които са локализирани във вътрешните части на ингвиналната зона.
Повърхностните лимфни съдове на долния крайник, заедно с повърхностните ингвинални лимфни възли (18-20 на брой) събират лимфата от седалищната област, перинеума, ануса, външните генитални органи и долната част на стомаха. Дълбоките коленни лимфни съдове, заедно с дълбоките ингвинални лимфни възли (2-3 на брой) събират основно лимфата от повърхностните ингвинални лимфни възли. Най-големият от тези лимфни възли се нарича Cloquet – лимфен възел. Той е разположен по-високо и по-дълбоко от останалите и се насочва към коремната кухина. Основни групи лимфни съдове на долния крайник.
Центровете, в които са локализирани лимфните възли на долния крайник са много важни, т.к. събират и пречистват лимфата, идваща оттам. Лимфата се задържа там докато не бъде филтрирана (пречистена), след което се връща в отделителната система, което води до ускоряване на диурезата. Ускоряване на диурезата често се наблюдава и след пресотерапевтични масажи, което показва активиране на механизмите на лимфната система на долния крайник.
Основни теории (концепции) за лимфната циркулация. Casley-Smith – помпа.
Лимфната циркулация не е система, която се активира само при пренапълване, а също така позволява ускорено абсорбиране на протеини и колоиди. Благодарение на лимфната система големи и неразтворими плазмени белтъчни молекули, които нормално не могат да се реабсорбират от венозната система се връщат в кръвообращението.
Молекулите преминават през мембраната на капилярите обратнопропорционално на масата им: концентрацията на албумин, който има по-ниска молекулна маса от глобулина е по-висока в лимфата.
Промените в капилярната пропускливост, дължащи се на повишаване интеркапилярното хидростатично налягане или на токсично-аноксични фактори, говорят за ускоряване на транспорта или модификации в лимфния поток или съставките му.

За по-подробно изясняване, представяме откритията на Rossing:
1. Интраваскуларната (вътресъдова) концентрация на албумин и имуноглобулин зависи от количеството синтезирани и разградени катаболити.
2. Съотношението между интраваскуларните концентрации и общите концентрации зависи от количеството транскапилярно изтичане и количеството екстраваскуларно връщане.
3. Количеството транскапилярно изтичане е обратнопропорционално на молекулните маси на протеините; то се повишава с увеличаване филтрационното налягане в съдовете, т.е. със загуба на микросъдово ниво, каквато се наблюдава при захарен диабет.
4. Количеството екстраваскуларно връщане се отразява върху транспорта на протеини в лимфата и е обратнопропорционално на времето на екстраваскуларен транспорт. За албумин и IgG стойността е еднаква, докато за IgM се наблюдава малко по-малка стойност.
5. Времето за екстраваскуларен транспорт включва серия от къси (черен дроб, бъбреци, бял дроб) и дълги (кожа, мускули с максимален депозит на екстраваскуларни белтъци) периоди.
6. При повечето случаи на хипопротеинемия количественото разпределение на интраваскуларните и екстраваскуларните плазмени протеини се променя в зависимост от интраваскуларното пространство.
7. Патологично екстраваскуларно изграждане на плазмени протеини се среща при някои болести, както и в случаи, когато транскапилярни загуби се повиши без съответно повишаване на количеството на връщане на течности в екстра възколарно пространство. Това може да се наблюдава при цироза с асцит, нелекувана миксоедема и някои видове тумори, особено тези с изразена хепатопатия и асцит. В тези случаи екстраваскуларното образуване на плазмени протеини ще започне в туморните или пост-оперативните рани.
Чрез капилярната филтрация, белтъчните молекули и водата се поддържат в достатъчни концентрации в кръвообращението, което води до образуване на течности, спонтанно свързващи се с протеини в интерстициалното пространство. Тези течности водят до разширяване на ендотелните клетки на първичните лимфни съдове и последващо отваряне на лимфните интерендотелиални свързвания.

За поддържане на свързванията отворени участват и други фактори:
o Мускулно съкращение.
o Ритмични концентрации на артериалните съдове
o Отрицателно вътрегръдно налягане
o Изтласкване на клетки и други елементрани телца през отворените свързвания на първичните лимфни съдове. По време на тяхното преминаване телцата имат функция на разширители, осигуряващи преминаване през вътрешния лумен на капилярите.

В най-активните места на тялото, продуктите на клетъчния метаболизъм повишават кръвния поток и пропускливостта на капилярите. Така течността, съдържаща се в интерстициума се повишава още повече, като налягането и поддържа входните пътища достъпни за лимфните капиляри. След този начален етап настъпва повишаване на местното тъканно налягане – резултат от мускулни съкращения, които компресират първичните лимфни съдове и изтласкват лимфата, за да се затворят интерцелуларните свързвания.
В тази фаза известно количество вода се изтласква от лимфната система и самата лимфа става по-концентрирана от интерстициалната течност. По-високата компресия освобождава системата от фибрилите, прикачени за лимфния ендотел. Лимфните съдове, които са компресирани по този начин ще бъдат по-малки, с по-малък диаметър, превръщайки се в адхезивни ендотелни клетки, които се припокриват с херметически затворените свързвания.
На този етап започва трета фаза – последващата компресия на първичните лимфни съдове изтласква лимфата през първата клапа. Внезапното понижаване на налягането означава, че лимфните съдове се разширяват отново и интрацелуларните свързвания се отварят.
Механизмът е известен под името “Casley-Smith лимфна изтласкваща помпа”. Интрацелуларните лимфни свързвания се дефинират като „аспирационни клапи”, докато първите лимфни клапи се наричат „изходни клапи”.
Първоначално лимфните съдове включват няколко аспирационни и изтласкващи клапи, чиито функции не са строго механични, а могат да се адаптират според необходимостта.
Значение на налягането между лимфата и интерстициалното пространство.

Mc Master измерил налягането на лимфните капиляри и на интерстициалното пространство и установил, че:
o Лимфно капилярно налягане = 0.7 +/- 0.3 cm. H2O.
o Налягане на интерстициалното пространство = 1.9 +/- 0.5 cm. H2O

Разликата в стойностите на двете налягания се обяснява с посоката на движение на течността и на белтъчните молекули от кръвните капиляри към интерстициума и от интерстициума към лимфните капиляри.
Разликата (0.3 +/- 0.5 cm. H2O), показва колко необходима е промяната на налягането за движението на лимфата. В патологични условия ако има повишаване на интерстициалното налягане, разликата ще бъде по-голяма. Това обяснява увеличената продукция на лимфа при състояние на едема. Промяната в абсорбционния потенциал също има значение за граничната зона между основната субстанция и лимфните капиляри.
Двигателната сила на лимфата се дължи основно на градиентите, генерирани между зоните на високо и зоните на ниско налягане. За целия кръг на лимфообращение много други механизми с по-голяма или с по-малка значимост допринасят за поддържането му. Между тях са структурата на стените на лимфните съдове и еднопосочните клапи, които също така са пример за антигравитационен механизъм (заедно с лимфните възли).

Скоростта на лимфния поток варира в широки граници в зависимост от различните зони, състоянието на фунцкиониране и наличието на пречки за нормалния поток.

Лимфният дренаж е препоръчителен при изолирани или хронични случаи на едема (отичане на крайниците). Освен релаксиращото си действие, лимфния дренаж активизира лимфния поток и допринася за елиминирането на токсините. Лимфния дренаж активира също защитните сили на тялото и укрепва имунната му система.
В медицината лимфния дренаж като методика е създавана и разработвана основно за различни видове отоци (лимфeдеми – при жени с рак на гърдата и рак на гениталите, елефантиази, травматични, отоци се получават и при някои ортопедични заболявания, след оперативни и други.). В пластичната хирургия се срещат отоци, като например при нашумялата липосукция - с мазнините с апарата се изтръгва и част от лимфната система на съответното място и докато се възстановят лимфните пътища, се наблюдават отоци. Лимфния дренаж оказва въздействие върху меките тъкани на лицето и тялото, с цел да се постигне премахване на излишните течности и продукти от обмяната на веществата по лимфните съдове. Същността на метода се състои в това, че се активира цялата лимфна система, като се обработва цялото тяло. Целта е да се намерят нови пътища за оттичане на лимфата, като най-често се използва периферни лимфни съдове. Всъщност, говорим за масаж, много нежен, много внимателен, специфичен масаж. Той намалява обиколката на крайниците и действа против едно от най-големите страдания на жените – целулита.
Лимфния дренаж се прилага и на цяло тяло с цел превенция на стреса и хроничната умора, тежките (отточни и уморени) крака и повишаване на общия тонус на организма. Лимфният дренаж оказва невероятно положително въздействие върху организма, установявайки равновесие между течностите в него и е изключително полезен при отстраняване на едеми, целулит, акне и стрес.
Лимфният дренаж се препоръчва на всички, които се оплакват от подути клепачи, двойна брадичка или набръчкана кожа. При по-младите хора този проблем не е толкова изразен, но при жените, наближаващи менопаузата и при лицата под стрес този проблем става все по-забележим. Човек с подобни проблеми винаги изглежда уморен, а тенът на кожата му губи своя блясък. Лимфните натрупвания в зоната на лицето са една от характеристиките на остаряването. Провеждането на подмладяващи процедури в козметичния салон би могло да има многократно по-видим успех, когато се прилага масажната техника „лимфен дренаж”. В зоната на лицето се получават така наречените лимфни торбички - подпухвания. Те са около очите, под веждите, в края на окото до скулата, над гънката, която се образува между носа и края на устните, и в долната част на лицето. В по-млада възраст сутрешните оттоци и подпухвания се разнасят в рамките на няколко часа. С напредването на възрастта този процес е затруднен и рано или късно идва състояние при което оттоците стават част от характеристиката на лицето. За да може лим¬фата да функционира правилно, трябва да й се оси¬гури движение.
Отоците и подпухванията в различни зони на тяло¬то също са следствие от задържане на лимфна теч¬ност и се получават там, където мускулите пре¬минават в сухожилия. Това са зоните на глезените, коленете, седалището. Целулитът е явление, про¬вокирано от задържането на лимфа. Затова и лимфодренажният масаж има страхотен ефект върху портокаловата кожа. Когато процедурата се прила¬га върху тялото, тя го моделира. Подобрява се кръвоснабдяването, освобождават се зоните, в които се задържа лимфна течност, вследствие на което се провокира промяна в тъканта, която е притиска¬ла кръвоносните съдове. Известно е, че задържането на лимфата е в основата и на онкологичните заболявания. Затова този масаж е профилактика и срещу тях.

• Детоксикира тялото
• Регенерира тъканите
• Намалява бръчките
• Лекува рани и изгаряния
• Anti-aging ефект
• Успокоява хронични възпаления- отит, бронхит и синузит
• Премахва хронични болки и умора
• Облекчава запек
• Облекчава безсънието, нарушена памет
• Връща жизнеността
• Премахва стреса
• Намалява целулита

Лимфният дренаж може да се нарече много ефективен, безболезнен и неинвазивен метод да се третира лимфедема и сходни състояния. Други състояния при които по има силен ефект лимфният дренаж са:

• Абсорбира токсините
• Помага на тялото да се пречисти
• Стимулира имунната система и циркулацията на течности в тялото
• Абсорбира мастните молекули
• Засилва дълбоката релаксация

Апаратът Lymphastim Topline, с който разполагаме, е система от последователна пневматична компресия специално разработена за ефективно намаляване на периферните отоци на крайниците. Подобно на ръчния масаж специалните апликатори с 24 застъпващи се камери осигуряват приятен масаж от дисталните към проксималните части на крайника, който стимулира естествената циркулация на лимфата в тялото.