Въпреки, че магнитите се използват отскоро в медицината, магнитотерапията се използва за лечение и възстановяване от хиляди години. Много от древните цивилизации са използвали лечебните свойства на магнитите. Най-ранните данни за използването на магнитотерапията за лечение е Жълтата императорска книга по вътрешна медицина - китайски текст датиращ от 2000 г. пр. н. е., описваща как прилагането на магнитни камъни може да коригира дисбаланса на "Ци" или живата сила. Египетски документи показват че древните египетски лечители са използвали много от терапевтичните свойства на магнетизма - добре известна е историята за Клеопатра, която редовно използвала магнитни бижута и носела лента с вградени магнити около челото си за да запази своята младост. Други древни цивилизации, за които е известно че са използвали магнитотерапията са индийците, арабите и евреите. Известно е че древните гърци също са използвали магнити с терапевтична цел. Великият философ Аристотел и бащата на съвременната медицина Хипократ описват терапевтичните свойства на естествената магнитна руда. Около 200 г. пр. н. е. известният гръцки терапевт Гален открива, че естествените магнити могат да намалят болката причинена от различни видове болести. Има документирани много източници от древността описващи лечебните свойства на магнитотерапията. През I в. от н. е. китайски лечители започнали да описват резултатите върху здравето на човека при промяна на магнитното поле на земята, използвайки много чувствителен компас с който наблюдавали леките отклонения. Документ от неизвестен автор от 752 г. от н. е. озаглавен "Рецепта за хиляда дуката" описва: "Сложете магнитен прах върху рана за намаляване на болката и спиране на кървенето". По-късни документи разкриват че магнитите са били използвани за различни лечебни цели: за увеличаване силата на мускулите и костите, ставни болки, подобряване състоянието на бъбреците и лечение на очите.Около 1000 г. от н. е. персийски лечител документира използването на магнити за подпомагане при различни състояние като мускулни спазми и болезнени възпаления. В началото на XVI-ти век след многобройни положителни резултати много европейски лекари и учени започват изучаването на магнитите и тяхното приложение за терапевтични и лечебни цели. През 1530 г. известният лечител Парацелз документира многобройни успешни опити за лечение използвайки магнитно поле.
В съвременната си форма магнитотерапията се прилага чрез специализирана медицинска апаратура , която генерира постоянно или нискочестотно променливо магнитно поле. Тя действа по следният начин - всеки нервен импулс в човешкото тяло се пренася чрез слаб ток, който клетките сами произвеждат. Когато организмът е болен, е възможно тези електрически токове да не текат правилно. С мини-магнити се образува слабо, но постоянно магнитно поле, с което се третират болните места. Чрез пулсациите на магнитното поле има възможност да се коригират тези препятствия във вътрешността на клетките. Зареждането на тъканта се подобрява и тя може да се регенерира с помощта на действието на магнитното поле.
• Интензитет (сила на магнитното поле). Измерва се в ампер на метър, А/m;
• Магнитна индукция (силата на магнитното поле в различни среди). Измерва се в тесла, Т. Зависи от магнитната проницаемост на средата, която характеризира влиянието на дадено вещество върху магнитното поле;
• Вид на полето - нискочестотното променливо магнитно поле (НЧМП) може да бъде непрекъснато или прекъснато (модулирано). Използва се в практиката непрекъснато магнитно поле със синусоидална или правоъгълна форма и променлива честота от 1 до 100Hz. Модулацията е с правоъгълни импулси, с продължителност от 0,1 до 10 s.
Промяната на магнитно поле изключва възможността за адаптация на живата клетка към полето, което води до получаването на оптимален физиологичен ефект от използването му.
• повишава се активността на митохондрийте;
• ускорява се енергетичния и пластичния обмен;
• повишава се активността на ферментите от цикъла на дишането;
• подобрява се проницаемостта на биологичните мембрани;
• намалява се ексудацията и оточността.
• В резултат на възникващите триения на вътреклетъчните и тъканите частици се получава загряване на гранични повърхности, което не се усеща забележимо, но води до промяна на процесите на дифузия, увеличение на пермеабилитета на биологичните мембрани и засилване на обмяната на веществата в третираните тъкани.
• Магнитното поле има противовъзпалителен, болкоуспокояващ, трофичен и съдоразширяващ ефект. Намалява емоционалното напрежение, подобрява кръвообращението и трофиката.
Важно условие при работата с медицински апарат за магнитотерапия е индукторите да се поставят контактно или близко до тялото на пациента, поради бързото отслабване на променливото магнитно поле в пространството.
Процедурата може да се прави на открити повърхности, през дрехите, през гипс или превръзка.
• хирургични заболявания – травми, отоци, трофични язви, следоперативни инфилтрати, облитериращи заболявания на съдовете, фрактури (индукторите се поставят върху гипсовата превръзка непосредствено след обездвижването), бавно заздравяващи рани или забавено калциране при фрактури;
• вътрешни болести – хипертонична болест, стенокардия, миокарден инфаркт, бронхиална астма, бронхити и др.;
• заболявания на опорно-двигателния апарат –остеоартрити, ревматоиден артрит, деформирана артроза, болестта на Бехтерев, периартрит, тендовагинит, миозит и др.;
• нервни заболявания – неврози, полиневрити, неврити, състояния след черепномозъчни травми, радикулити;
• стомашно-чревни заболявания –стомашна и дуоденална язва, остър и хроничен гастрит, колит, панкреатит, холецистит и др.;
• кожни заболявания – уртикария, склеродермия, цикатрикси, псориазис и др.;
• оториноларингологични заболявания – синуити, отити и др.;
• гинекологични заболявания – аднексити, параметрити, мастити и др.;
• офталмологични заболявания;
• стоматологични заболявания;
• медицинска козметика и др.
• Едновременно приложение на НЧМП и интерферентен ток. При тази процедура най-напред се включва магнитното поле и след това интерферентния ток, а при прекратяване на процедурата се извършва обратното.
• Електрофореза с галваничен ток след въздействие с НЧМП (НЧМП повишава кожната проводимост, което дава възможност да се вкарат по-големи количества медикаментозни средства).
• Едновременно приложение на НЧМП и диадинамичен ток. Единият или двата индуктора се поставят между електродите на апарата за диадинамични токове. Най напред се включва магнитното поле, а след това диадинамичния ток. При прекратяване на процедурата се извършва обратното. Дозирането на двата фактора е както при отделното им прилагане.
• Едновременно приложение на лечебна кал и НЧМП. Върху лечебната кал се поставят единият или двата индуктора, отделени от калта с полиетиленови торбички. Дозирането е както при отделното им прилагане.
Макар и в редки случаи, съществуват ситуации и заболявания, при които не бива да се прилага магнитотерапия, а именно:
• Наличие на кардиостимулатор;
• Кръвотечение и склонност към него;
• Системни заболявания на кръвта;
• Остра тромбоза, рецидивиращи тромбоемболични усложнения;
• Аневризма на сърцето и големите кръвоносни съдове;
• Сърдечно-съдова недостатъчност по висока от ІІ стадий;
• Тежки нарушения на сърдечния ритъм;
• Остър инфаркт на миокарда;
• Психически разстройства;
• Активен туберкулозен процес;
• Инфекциозни заболявания в остър стадий;
• Индивидуална непоносимост;
Към относителните противопоказания се отнася хипотонията. При стабилно кръвно налягане магнитотерапията даже е полезна, като в първите месеци не се препоръчва постоянно носене на магнитни украшения. Затова при стабилна хипотония се препоръчва в първите 5-6 седмици магнитните украшения да се носят по няколко часа на ден, след което е необходимо да се съобразите с индивидуалната реакция на организма.