Ултразвукова терапия

Какво е ултразвукова терапия и на какъв принцип действа?

Ултразвукът представлява звукови механични вълни с честота над 20 KHz, които са над границата на чуваемост на човешкото ухо. За терапевтични цели се използва ултразвук в диапазона 800 до 3000 KHz, като вълните с по-ниска честота проникват в по-голяма дълбочина в тъканите, а тези с по-висока, на по-малка. Разпространението на ултразвука в човешкия организъм е много сложно, поради нееднородността на неговата акустична плътност, като най-много ултразвукова енергия поглъщат нервите, мускулите и костите, а най-малко мастната тъкан и тъканите, съдържащи инфилтрат. Ефектите на ултразвуковата терапия са свързани с въздействието при преминаването на вълните през тъканите и поглъщането на механичната енергия. При преминаването на ултразвуковите вълни се получават вихрови движения в цитоплазмата на клетките и се активира междуклетъчната обмяна на веществата, което представлява своеобразен микромасаж на тъканите. Също така в следствие на ултразвука в тъканите се образуват малки мехурчета (т. нар. кавитационни мехурчета), които водят до различни физикохимични явления. Ефектите от поглъщането на механичната енергия от тъканите са свързани главно със загряването им, т. нар. термичен ефект, който при терапевтични дозировки на ултразвука е свързан с повишаване обмяната на веществата, нервната проводимост и понижаване на тонуса на спастична мускулатура.Този термичен ефект е свързан с локалното повишаване на температурата на тъканите в малък градусов диапазон и при самата процедура не се усеща топлина.

1. Механичен ефект.

Под механично въздействие на УЗ се получават вихрови движения на цитоплазмата, които представляват своеобразен микромасаж на тъканите активизиращ обмяната на веществата. УЗ упражнява фибринолитично и размекващо действие върху белези и разнасящо действие при дискови хернии, спопдилоартрози, тендовагинити. УЗ има и изразен обезболяващ ефект, който се дължи на механичното действие обуславящо промени в мембранната пропускливост и алкално-киселинното равновесие.

2. Термичен ефект.

Той се дължи главно на поглъщаната от тъканите механична УЗ-ова енергия и превръщането й в топлина. Топлинният ефект е специфичен и зависи от абсорбционната способност на различните тъкани. Съществено е затоплянето на граничните повърхности на кости, нерви, мускули. Топлинният ефект при големи интензитети на УЗ не е желателен, поради силното прегряване на тъканите и особено на граничните повърхности (нервна мембрана, надкостница и др.). Но в терапевтични ниски дозировки и при импулсно приложение на УЗ топлинната и механична компонента засилват пропускливостта на клетъчните мембрани и обмяната на веществата, повишават нервната проводимост и мембранните потенциали и намаляват спазмите на набраздената и гладка мускулатура.

3. Физикохимичен ефект.

В зоната на ултразвуково въздействие настъпват редица вторични физикохимични реакции, упражняващи лечебен ефект.
Анти-алергичното действие се отдава на: активиране на диаминоксидазата, свързване и неутрализиране на излишното количество хистамин в кръвните белтъци и свободния хепарин, активиране на глюкокортикоидната функция на надбъбреците и нормализиране на оксикетостероидите. При болестта на Бехтерев и ревматоиден артрит под влияние на УЗ се намалява активността на възпалителния процес с намаляване съдържанието на глюкозамините в кръвта и на сиаловата киселина и нормализиране на съдържанието на глобулиновата фракция. Благоприятен ефект на УЗ се наблюдава и при лечение на възпалени гърло и сливици, поради повишено синтезиране на имуноглобулин А, притежаващ защитен ефект върху лигавицата на сливиците и горните дихателни пътища срещу микробите. Освен това се повишава активността на лимфоцитите към болестотворния агент. Механичното, топлинно и вторично физикохимично действие на УЗ активират лечебни реакции с участието на нервната система. Напоследък се изтъква ефектът на УЗ върху промените в протоплазмата, деполяризацията и реполяризацията на нервната мембрана. Отбелязва се влияние на УЗ за намаляване на вазомоторни разстройства, премахване на мускулни спазми (на напречнонабраздена и гладка мускулатура) и на болкови синдроми. Има нормализиращ ефект върху симпатико-адреналната система.

4. Бактерициден ефект.

Бактерицидният ефект на УЗ се проявява при по-големи дозировки. Растежът на бактериите се затормозява или те загиват. бактерицидният ефект на УЗ се използва главно в дерматологията при кожни възпалителни процеси. Обобщеното терапевтично действие на УЗ е: фибринолитично, противовъзпалително, болкоуспокояващо, нормализиращо съдовия тонус, стимулиращо регенерацията на тъканите, активизиращо кръвообръщението, подобряващо обмяната на веществата, антиалергично и бактерицидно.

Заболявания, повлияващи се от лечение с УЗ

I. Заболявания на нервната система: невралгии и неврити.

II. Болести, засягащи гръбначния стълб: ошипявания, дискова херния (с или без радикулерен синдром), блокаж на интервертебрални стави, и др.

III. Заболявания на опорно-двигателния апарат: болест на Бехтерев (при малка и средна степен на активност), раменен периартрит, замръзнало рамо, артрози на сакроилиачна, тазобедрена, коленна и др. стави, професионални болести на ръцете от пренапрежение, болест на Дюпюитрен и др.

IV. Хирургични болести: състояния след фрактури на кости, състояния след изкълчване и навяхване, синдром на Зудек, декубитуси и бавнозарастващи следоперативни рани.

V. Периферни съдови синдроми: акроцианоза, болест на Рейно, съдови дистонични синдроми, съпътстващи периферни нервни болести, професионална вегетативна полиневропатия на горните крайници, вибрационна болест и др.

VI. Вътрешни болести: бронхиална астма, хронични бронхити, бронхиектазии, язва на стомаха и дванадесетопръстника (неусложнени), колити, перивисцерити, спазми на жлъчните пътища, кардията, пилора и др.

VII. Гинекологични заболявания: андексити, параметрити, метрити, хронични мастити, пруритус вулве и др.

VIII. Кожни болести: сърбящи дерматози, карбункули, фурункули, атонични рани, варикозни язви, склеродермия и др.

IX. Ото-рино-ларингологични болести: ринити, синуити, тонзилити, фарингити, ларингити, отосклероза.

X. Очни болести: кератит, увеит, ирит, иридоциклит, глаукома, кръвоизлив в стъкловидното тяло и др.

XI. Стоматологични заболявания — парадонтози, гингивити, пулпити, артрит и артроза на темпоро-мандибуларната става.

Фонофореза (ултрафонофореза)

Представлява въвеждане на лекарствени вещества в живия организъм, през неувредена кожа, посредством ултразвук. Използва се лекарствено вещество в по-ниски дозировки, чиито ефект се потенционира от УЗ. Ултразвукът действа като катализатор ускоряващ резорбцията и дифузията на лекарствата.
Фонофорезата заема все по-голямо място в терапията поради редица преимущества:
вкарване на малко количество от лекарствените вещества с локално и общо въздействие, потенцииране на ефекта им от УЗ, действие на медикамента в активирано състояние като депо на мястото на патологичния процес.
За фонофоретичната способност на УЗ имат значение ускоряване дифузията на полупропускливите мембрани и подобряване обмяната на веществата, активиране на кръвообращението с разширяване на артерии и капиляри, противоспастично действие на гладката мускулатура на кръвоносните съдове и др..Счита се, че УЗ влияе за разширяване на потните и мастни жлези като входни врати, а топлинното му действие за активира проникването на лекарственото вещество.
Чрез тези механизми под въздействие на УЗ се увеличава абсорбционната способност на кожата и подлежащите тъкани за съответния медикамент.
Важно условие за фонофорезата е лекарственото вещество да не се разрушава от УЗ и да може да се нанася под форма на унгвит, гел, линимент.

Противопоказания за лечение с УЗ

Tуморни и ракови заболявания, склонност към кръвоизливи, бременност, тромбофлебити и тромбози, остри възпалителни процеси, сърдечно-съдови заболявания с декомпенсация. Не е желателно озвучаването в областта на: сърцето, главен и гръбначен мозък, репродуктивни органи и растящи кости

Върни се назад