Терапевтичното използване на ултразвук за борба с болката и стимулиране на възстановителния процес е широко използван метод във физикалната медицина. Ултразвуковата терапия е приложима при много от спортните травми и заболявания, поради широкия си спектър от показания, безвредност и добра степен на поносимост.
Ултразвукът представлява звукови механични вълни с честота над 20 KHz, които са над границата на чуваемост на човешкото ухо. За терапевтични цели се използва ултразвук в диапазона 800 до 3000 KHz, като вълните с по-ниска честота проникват в по-голяма дълбочина в тъканите, а тези с по-висока, на по-малка. Разпространението на ултразвука в човешкия организъм е много сложно, поради нееднородността на неговата акустична плътност, като най-много ултразвукова енергия поглъщат нервите, мускулите и костите, а най-малко мастната тъкан и тъканите, съдържащи инфилтрат. Ефектите на ултразвуковата терапия са свързани с въздействието при преминаването на вълните през тъканите и поглъщането на механичната енергия. При преминаването на ултразвуковите вълни се получават вихрови движения в цитоплазмата на клетките и се активира междуклетъчната обмяна на веществата, което представлява своеобразен микромасаж на тъканите. Също така в следствие на ултразвука в тъканите се образуват малки мехурчета (т. нар. кавитационни мехурчета), които водят до различни физикохимични явления. Ефектите от поглъщането на механичната енергия от тъканите са свързани главно със загряването им, т. нар. термичен ефект, който при терапевтични дозировки на ултразвука е свързан с повишаване обмяната на веществата, нервната проводимост и понижаване на тонуса на спастична мускулатура.Този термичен ефект е свързан с локалното повишаване на температурата на тъканите в малък градусов диапазон и при самата процедура не се усеща топлина.