Eлектротерапия

Електротерапия

използването на електрически ток в областта на медицината се нарича електротерапия. Електропроцедурите се прилагат при възпаления и болки на опорно-двигателния апарат и периферна нервна система, при парези, парализи, при хронични гинекологични, при хронични заболявания на дихателните пътища, заболявания на храносмилателната система и други. Медицинската апаратура за електротерапия е изобретена през 1855 от Гийом Бенжамен Дюшен дьо Булон, френски невролог. Той започва експериментите си през 1835 година с терапевтична електропунктура., като през 1842 в Париж той разработва не инвазивна медицинска техника за мускулна стимулация. Благодарение на електричеството той също така открива, че за усмивките предизвикани от истинско щастие са отговорни не само мускулите около устата, а и тези около очите.

От гледна точка на електричество, човешкото тяло се държи като електролитен разтвор: йоните, които присъстват в организма се "движат" под действието на електрическия ток.

Чрез използването на специализирана медицинска техника, а именно апарати за електротерапия могат да бъдат генерирани множество видове ток.

1. Нискочестотни токове

• Галванизация - Галваностат- галваничният ток оказва своето въздействие преди всичко върху кожата и намиращите се в нея нервни рецептори. Важно обстоятелство е, че оказва лечебен ефект не само местно / в областта на въздействие /, но и отдалечено въздействие.

• Електрофореза - комбиниран лечебен метод, при който чрез галваничния ток се въвеждат в организма различни лекарствени вещества.

• Диадинамичен ток - Бипулсатор - физиологичното действие - изразен болкоуспокояващ и съдоразширяващ ефект, едно от най-добрите средства против болката, а в комбинация с обезболяващи медикаменти – значително се увеличава продължителността на анестезията.

Вижте повече ->